suggestopedia@gobeyondcenter.org
+359 879 244 488

Баба Марта води пролетта – в града, в природата, в сърцата!

София. Купчинки позацапан сняг покрай тротоарите, малко локви тук-там, плахи кокичета по градинките и в ръцете на симпатични баби, седнали на раздумка в центъра. Неповторимият ни град вече е обагрен в бяло и червено, от витрини и прозорци приветливо махат Пижо и Пенда във всякакви размери, пролетта витае във въздуха, а най-емблематичните места в София – Попа, „Витошка“, площад „Славейков“, спирката на хотел „Хемус“, се превръщат в парад на най-българската от всички традиции – Баба Марта.

Изборът е огромен – традиционни мартенички, семпли и автентични, пищни мартеници, украсени с мъниста, висулки, анимационни герои; брошки, пръстени, гривни, нанизи, дори такива, от които разцъфват истински детелини… Море от бяло и червено, което както всяка година, не само ни напомня колко е близо дъхът на пролетта и надеждата, но и колко скъпоценни са традициите, оцеляващи през времето. Всеки знае, че обичаят да се даряват мартенички на най-близките ни хора датира отпреди векове. Всеки е чувал, че бялото символизира надеждата, която всеки от нас търси и с която свързваме пролетта, а червеното представлява новата свежа кръв, която сякаш плъпва във вените ни с първите топли дни. Ритуалът, макар и езически, е толкова обичан, че оцелява през древното ни минало на религиозни напрежения и верски конфликти до днес, когато, за съжаление, разединение продължава да има и хората все още търсят път едни към други. Помислете за това, когато само два дни след Баба Марта празнуваме и националният празник на нашата прекрасна България, а мартениците, ярки и нови, красят всеки от нас…

Всяка година връзваме мартенички и си пожелаваме да сме здрави и силни, мирни и щастливи. Стотици хиляди бяло-червени връвчици отпътуват с пощата към далечни страни, където близките ни са избрали да търсят същите тези надежда и щастие, които от сърце си желаем на първи март. Мартеничките са много повече от амулет за здраве. Плетката е символ на обединението, на неразривната връзка, която българският народ носи със земята и миналото си. Те ни правят разпознаваеми по света, те са част от лицето на България, независимо от километрите разстояние. Те стават повод за разговор когато учуденият поглед на някой чужденец се спре върху красивата плетеница или вечносвързаните Пижо и Пенда. Понякога даже мартеничката остава като сувенир от България и немалко чужденци избират да я носят дълго след отминаването на празника. И в тези моменти България оживява, приближава се, подарява топлото усещане за дом и родина. Разказваш за традицията и всяка дума е сякаш трибагреник, който гордо развяваш, защото се усещаш свързан с България, като че именно с бяло-червената нишка на прекрасната българска мартеница… И независимо от езика, независимо от страната, България се побира в сърцето ти, вързана е около китката ти или гордо грее на ревера ти.

Почти няма човек, който поне веднъж да не е сплитал мартенички. Дали в училище, където и до днес това е част от часовете по изкуства, дали у дома с близките или децата си. Ако отдавна не сте го правили, може би тази година е време да прекарате няколко приятни часа, да се потопите в автентичната българска атмосфера и да направите мартенички, с които да дарите хората, на които ви се иска да кажете „Бъди здрав, румен и засмян! Обичам те!“.

Почти няма човек, който поне веднъж да не е сплитал мартенички. Дали в училище, където и до днес това е част от часовете по изкуства, дали у дома с близките или децата си. Ако отдавна не сте го правили, може би тази година е време да прекарате няколко приятни часа, да се потопите в автентичната българска атмосфера и да направите мартенички, с които да дарите хората, на които ви се иска да кажете „Бъди здрав, румен и засмян! Обичам те!“.

Светът става все по-широк, граници и дългопазени традиции избледняват, умовете ни се задъхват, опитвайки се да свикнат със скорострелния прогрес на модерността. Затова е важно да дадем своя мъничък принос, онези обичаи, които ни правят българи, да останат такива, каквито са били преди нас. И не е необходим велик творчески гений, не са необходими дълги часове труд- трябва само малко желание, две кълбета прежда и време за най-близките ни. Ниска цена за една истински значима традиция!

Бъдете бели и червени, винаги засмени и безкрайно вдъхновени! Близко и далече- без значение е вече! Баба Марта на вратата маха с кошница в ръката! Пролетта ще разпилее новия си цвят, а България е където бият български сърца- по целия свят!

Текст: Ралица Маркова

Leave a Reply